Запознайте се - това е стрес. Той е гаден и изморителен и води след себе си редица разстройства и болести.
Стрес, това е хомо невротикус нормалис. Ръководи се от кривите си пориви и невротични двигатели и забравя да мисли за себе си. Заедно правите чудеса в сферата на психопатологията, засмукани в перфектна симбиоза на самоунищожението.
Честито!
Стресът е много популярен. Толкова популярен, че почти никой не знае какво точно е стрес. Но знаем достатъчно, за да ни плаши - косата ти капе - заради стрес; вдигаш кръвно - стресът е; депресия - от стреса; паническо разстройство - стрес, карай по-кротко; не мога да спя -даа, стрес, пренапрегнал си се; главобол - стрес; липса на концентрация - стрес; рак - стрес...
Изводът е - не трябва да се стресирам.
Хубаво. Няма.
Как да знам обаче кога съм стресиран и какво да направя, за да не съм. Ясно е, че трябва: "намерете си хоби", "почивайте активно!", "обръщайте внимание на семейството си"...
Стресна ме!
Ето приказка за стреса:
Часът е 6:29:03. Точно до главата на П.* стои малък тумбест будилник, който се готви всеки момент да избухне в какафония от грозни звуци, които да набутат сърцето на П. по всички крайници на тялото му и да го накарат да си помисли, че Апокалипсисът е сега и той започва с неговия инфаркт. След 57 секунди сладкият старт на деня е даден и П. се изстрелва закъсняващ към банята, преодлявайки барикади от чаршафи и заспало куче на пода. Все пак щастлив, че е жив, някъде между тоалетната чиния и мивката пулсът му се нормализира. Сега спокойно може да се концентрира, за да измие от себе си подпухналите следите от напрегнато-потния си сън и миризмата на същия от устата си.
"Ехх...Чисто нов ден!", мисли си П. и изпива конска чаша черно кафе, пали цигара, още една след първата, трета и понеже няма време за закуска - тръгва.
П. работи. Той е млад, напорист и си вярва, за това по стълбите надолу пали още една цигара, за да се занимава с нещо, докато чака колата, която е самозакупи с грижовно събираните от заплата пари, да загрее. Тя естествено се оказва с паднал акумулатор, той я рита, "Защо все на мен" си мисли, псува и му се доревава. Търчи към спирката на рейса, там се скарва с продавачката на билети, с две бабички, малко момче с брекети на зъбите, а скоро от автобуса го сваля гвардия от дебели, мургави мъже с леко наболи бради, представящи себе си за контрольори.
П. пристига на работното си място. Той нахлува със все бесовете си успява и да си спечели нахокване още от врата.
"Колко е часа бе, малоумник!"
"Ама аз..." притеснено измънква П.
"Няма ама! Целият!"
И П. се сдобива с всичките задачи на света, за да изкупи закъснението си. Това обаче той не понася като наказание, с което изкупва закъснението си, а решава, че вече безвъзвратно е изгубил позициите си и сега всички го мразят и де що интрига има се върти около него. От време на време се замисля и как скоро ще го уволнят, но се опитва да игнорира тази мисъл - тя го плаши повече от необходимото.
Скоро , след има-няма 8 часа, работния ден свършва. Сломеният П., изморен , изнервен, без кола, напрегнат и мислещ си за уволнението, което го грози поема дългия път към дома.
Нашият герой толкова се е сдухал от отминалия ден, че дори не му се пие бира. Прибира се и се разплува пред компютъра, където убива полуквадратни хора до 3, след което си ляга - стегнат, злобен, преебан. От себе си.
И идва следващия ден, със следващата звучна какафония и следващите скапани усещания за непълноценност и непредвидени ситуации и цигари между тях.
Край на приказката за стреса!
Измежду редовете на приказката
Напрегнатите дни са стресиращи. Те са такива поради стресогенни ситуации - тези ситуации, които излизат от плановете за деня и те карат да преминеш в режим на готовност да реагираш..някак си. Често обаче забравяме след конкретната ситуация да се върнем в изходно положение и продължаваме да поддържаме тялото напрегнато. Главата започва да "създава" прекалено много мисли, които поддържат стресовата ситуация актуална, което пък от своя страна не позволява на тялото да се отпусне. И така влизаме в порочен кръг. Когато той не се прекъсне своевременно влизаме във фазата на дистрес, при която тялото почти не се отпуска, напрежението е изключително в горната част на тялото - коремните и гръдни мускули са в постоянна контракция, всички характерови блокажи са активирани, тялото е контрахирано, дишането става затруднено, кръвното налягане се покачва, нивото на тревожност също е значително повишено. Затрудненото отпускане води до нарушения в съня, което води до хронична преумора, което води до отслабване на съпротивителните сили. Тези случки водят до изчерпване на енергийните запаси и пр. и др. и т. н. След няколко пъти по 365 дни идват и злокачествените промени...
СПОДЕЛЯМ!!!!
www.data.bg
